Домашното насилие у нас: кой недочул, друг не разбрал...

С Резолюция на Общото събрание на ООН от 17 декември 1999 г., 25 ноември е обявен за Ден срещу насилието над  жени. България също е страна по този документ. Какво стори страната за две десетилетия срещу едно от най-опасните проявления на насилие - домашното? Още с началото на извънредното положение в България от 13 март случаите зачестиха. До месец май девет жени загубиха живота си по тази причина.

"Фрустрацията, която преживяха хората от пандемията наистина ескалира домашното насилие", заяви за "БАНКЕРЪ" клиничният психолог Катя Кръстанова от Фондация "Асоциация Анимус".  

По нейните думи в момента ресурсът на институциите (полиция, лекари, социални служби), които трябва да подкрепят жертвите на насилие и да гарантират безопасността им, е хвърлен в борбата с вируса.

Въпреки това, мисията на специалистите е никой, който е пострадал, да не бъде пренебрегнат заради пандемията.

Към момента жертвите на насилие могат да потърсят помощ по три основни начина:

- Напълно анонимно на Национална Гореща телефонна линия за пострадали от насилие - 24 часова услуга. Там хората могат да потърсят информация за нормативната уредба или да просто да споделят случая си.

- Другият вариант е да се свържат с консултативните центрове за насилие в страната, които към момента са 13 и са разположени в половината от областните градове в България. Чрез тях могат да се запишат за консултация на място или по която и да е онлайн платформа.

- При спешна ситуация, като инцидент на насилие от близките часове например, през консултативните центрове жертвата може да се свърже с кризисни центрове, където да бъде настанена. Такива обаче също има само в половината области на страната.

"Кризисният център е крайна мярка. Търсенето на подкрепа  трябва да започне с ранното консултиране по телефон, онлайн или на място с хора, които могат да обяснят юридически, емоционално и социално какви са възможностите на конкретната жертва да промени ситуацията си", обяснява Катя Кръстанова.Преди да се стигне до кризисен център, извършителят на насилие може да бъде изведен от дома с искова молба по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) до районния съд с издадена ограничителна заповед. Или пък съдът да му разпореди терапия за справяне с гнева и агресията. А с измененията, въведени  от 2019 г. може да се търси по-ефективно възмездие по Наказателния кодекс. В текстовете му се посочва, че при системно насилие, дори при лека телесна повреда, извършителят може да се даде на прокуратурата.

Какво постигна България за последните 20 години срещу феномена домашно насилие?

Преди 20 години неправителствените организации, тогава съвсем малко на брой, започват да предоставят социални услуги, които държавата няма. През годините държавата започва частично да ги обезпечава и дори да управлява тези услуги.

"През 1997 г., когато започнахме нямаше кризисен център в страната, но сега има 13 такива. Държавата интегрира тази услуга", разказва Катя Кръстанова.

Остава обаче една голяма пробойна - общуването между институциите.

Психологът на сподели истории от практиката, които онагледяват разваления телефон между институциите.

Например липсата на единна информационна система на МВР, в която да са всички жалби, полицейски преписки и ограничителни заповеди за насилниците. Ако майка с дете се спаси в кризисен център и срещу насилника има издадена ограничителна заповед, обичайно той изчезва. Отива в друг град и си намира друга партньорка, но на другото място не знаят за миналото му. И щом рецидивира, за полицията на другия край на България това е нов случай.Друг проблем е, когато дете жертва на насилие бива изведено от дома без майка си. То се настанява в кризисен център, където го записват в училище, осигуряват му психолог и горе-долу животът му потръгва... В това време майката, вече силно зависима, не подава молба за извеждане на насилника от дома. Той не е пратен на терапия за гнева си, нито е задължен да се справи с алкохолната си зависимост например. Нито майката се възстановява от травматичния опит и все още е в ролята на жертва. Родителите биват забравени от системата за закрила, защото детето е било спасено. След 6 месеца то може да се е стабилизирало от преживяното, но не може да се върне при родителите си, защото те са си същите. И ако е дете на 14-15 год. възраст, най-често то отива в Център от семеен тип, вместо да се върне при семейството си.

 "Някои случаи биха могли да са по-добре обгрижени. Но заради ненавременна информация или интервенция се обръща житейската съдба", смята Кръстанова по повод подобни казуси, които са често срещани.     

В България няма допълнително директно финансиране на услугите за подкрепа на жертвите на домашно насилие, както в Германия например. Тук неправителствените организации получават финансиране само чрез държавно-делегирана дейност, при която се получават пари през общините. За Кризисните центрове някои организации получават и финансиране от фонд за проекти и програми за домашно насилие по чл. 6 от ЗЗДН.

"Има проблем с функционирането на този фонд за домашно насилие. Програмите и услугите за подкрепа засега се финансират само за 6 месеца в годината на проектен принцип, което е крайно недостатъчно. Надяваме с промените в ЗЗДН да се оправи това," смята психологът. 

Добрият пример отвън

Дамски обувки по улиците - символ на борбата с насилието над жени

В цяла Европа се гледа много по-сериозно на домашното насилие и държавите вземат по-строги мерки за превенцията и интервенцията му. 

"Глобалният проблем на България е изключителната толерантност към домашното насилие, каквато не съм срещала в никоя европейска страна. Да бият съседката ти и ти да не се обадиш?!“, констатира Катя Кръстанова.

Поради тази причина няма как да пренесем едно към едно всички добри европейски практики, тъй като манталитетът, историята и религията ни са различни.

Докато в Полша, Италия и Германия църквата играе важна роля и дори подслонява жертви на домашно насилие, то Българската православна църква е абдикирала от проблема. Припомняме, че Светият синод се обяви против текстовете, които забраняват телесното насилие над деца в "Националната стратегия за детето 2019 - 2030 г." както и въвеждането на система за превенция на домашното насилие.

В Холандия центровете за консултация и терапия на жертви и извършители на насилие са под една шапка и работят координирано. В Португалия има гривни с бутон, който трябва само да натиснеш, ако в момента си жертва на насилие и полицията идва на секундата.

В Италия съществува т.нар. "Розова стая" в болниците, по примера на централната болница в Неапол. Там лекари, социални работници и психолози оценяват риска и сигнализират нужните органи по най-бързия начин, без жертвата да се разкарва из институциите.

"А тук голяма част от лекарите не знаят, че по ЗЗДН са длъжни да издават амбулаторен лист за състоянието на пациента след инцидент с домашно насилие, а препращат жертвите за съдебно-медицинска експертиза, която се прави от изключително труднодостъпните съдебни лекари и струва 40 лв.", прави заключение експертът Катя Кръстанова.

Източник: