Становище Проект на Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г.

Фондация „Асоциация Анимус" е неправителствена организация, която предоставя директна подкрепа на жертви на насилие в продължение на над 25 години. Във връзка с представения за обществено обсъждане проект на Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021 - 2030 г. и отчитайки значимостта на документа, фондация „Асоциация Анимус" изразява своята загриженост за ефективността на новата Стратегията, ако бъде приета с така предложеното съдържание.

На първо място, фондацията „Асоциация Анимус" намира за изключително важно да се определи ясно и точно ролята на държавата в промяната на политиката в областта на ограничаването и пълното премахване на насилието, основано на пола, както и на домашното насилие. Според нас, така предложеният текст не дава ясно очертани граници и отговорности на държавата, чрез които да бъде подсигурен процесът на промяна на политиките и да бъде достигната крайната цел на Стратегията, а именно равнопоставеността между жените и мъжете в българското общество. Смятаме, че елиминирането на насилието, основано на пола, стои в основата на осигуряването на равнопоставеността между жените и мъжете в българското общество. България трябва да предприеме всички възможни мерки, за да ограничи и премахне напълно насилието, основано на пола, и домашното насилие, както и да окаже подкрепа и съдействие на пострадалите, за да се насърчи истинска равнопоставеност между половете.

С оглед динамичната обстановка на национално, европейско и глобално ниво считаме, че периодът на предложената Стратегия е твърде дълъг, за да успее да отчете и отговори на постоянно променящите се обстоятелства и в национален, и световен мащаб. Според нас времевата рамка на един такъв основен стратегически документ трябва да бъде не повече от пет години, както е било досега в предишните Национални стратегии и както е прието на европейски ниво, за да може адекватно да отговори на постоянните промени на обстоятелствата. Десет години са един твърде дълъг период от време, през който политиките за равнопоставеността между половете да се ръководят от документ, който не може да отговори адекватно на промените в обществото.

В допълнение към горната точка, бихме искали да отбележим, че пандемията от Covid-19 и последиците от нея тепърва ще поставят нови и нови предизвикателства пред политиките за равнопоставеност и борба с насилието, основано на пола. Така предложената Стратегия няма как да предостави необходимия отговор на тези предизвикателства, най-малкото защото 10-годишния период ограничава възможностите за промени и адекватна реакция на постоянно променящия се контекст.

На следващо място, екипът ни смята, че е наложително да се включи по- задълбочен анализ на постигнатото досега и на предизвикателствата пред осъществяване на политиките, гарантиращи равнопоставеност. В допълнение, трябва ясно да се отчетат и инкорпорират в Стратегията новите актове и препоръки, обхващащи темата за равнопоставеност на жените и мъжете, представени и приети на европейско и международно ниво.

В тази връзка, за нас е от изключително значение в приоритетна област 4: Борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите да се направи коментар относно по темата за Конвенцията на Съвета на Европа за борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция) и неуспешната й ратификация от страна на държавата, тъй като тя е основен инструмент за успешното прилагане на европейските политики за борба с насилието, основано на пола. Според член 1, ал. 2 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете „Целта на закона е да насърчи постигане на равнопоставеност на жените и мъжете, като създаде условия за изграждане на институционална среда и определи органите и механизмите за провеждане на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете". В Стратегията липсва коментар, който анализира отхвърлянето на Истанбулската конвенция като противоконституционна, въпреки че тя дава рамката за създаване и прилагане на интегрирани политики и механизми за борба с насилието, основано на пола. В този смисъл, без такъв коментар в текста на Стратегията трябва да бъдат ясно очертани и добре обосновани нуждите от други засилени мерки и промяна на политики, които да създадат държавна гаранция за защита и подкрепа на жертвите както и за превенция на насилието, основано на пола, и домашното насилие и които не могат да разчитат на рамката, предоставена от Истанбулската конвенция.

Считаме за много важно да отбележим и становището, изразено в Резолюция на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България (2020/2793(RSP)), според което Европейският парламент „изразява дълбока загриженост, че продължава публично да се говори по отрицателен и изопачаващ начин за Конвенцията под влияние на широкоразпространената кампания за дезинформация и оклеветяване, която последва негативното отразяване на темата от различни медии, за които се твърди, че имат връзки с правителствени и опозиционни партии; това е още по-обезпокоително поради участието на политици и политически партии, представени в българския парламент; изразява загриженост, че продължаващото отрицателно отношение към Конвенцията допълнително допринася за стигматизирането на уязвимите групи, изложени на риск от основано на пола насилие, чието положение е особено утежнено от COVID-19 и ограничителните мерки в цяла Европа, включително в България, и допълнително одързостява извършителите на престъпления, основани на пола, и им дава усещане за безнаказаност; изразява съжаление, че неотдавнашните промени в Наказателния кодекс, които въведоха по-строги наказания за насилието, основано на пола, се оказаха недостатъчни, за да се справят със сложността на проблема и преди всичко да го предотвратяват; поради това призовава българските органи да засилят превенцията и борбата срещу домашното насилие, да направят необходимото, за да се даде възможност за ратифициране на Конвенцията от Истанбул, и да въведат колкото е възможно повече елементи от Конвенцията, които съответстват на конституционния ред в България, като същевременно търсят по-широко решение за останалите елементи, както и да увеличат броя на защитените домове и другите социални услуги, необходими за подкрепа на жертвите на домашно насилие...”. Именно в този смисъл, смятаме, че е силно необходимо да се коментира Истанбулската конвенция в текста на Стратегията, като в същото време се наблегне на нуждите от единни механизми и инструменти за борба и превенция на насилието, основано на пола, и домашното насилие, различни от тези предоставени от Истанбулската конвенция.

На следващо място бихме искали да обърнем внимание, че текстът на Стратегията цитира изследване по темата за насилието, основано на полов признак, на Агенцията на Европейски съюз за основните права, което е проведено преди повече от пет години. Наше мнение е, че с цел адекватното аргументиране на нуждите от действия в тази приоритетна област 4 трябва да бъдат цитирани най-актуалните проучвания и статистически данни. През 2019 г. по поръчка на Министерство на труда и социалната политика е проведено национално представително изследване „Насилието в България”. Считаме, че в него се съдържат важни данни и заключения относно актуалната ситуация с насилието, основано на пола, и домашното насилие в страната.

Именно поради тази причини смятаме, че данните от това изследване трябва да бъдат включени в текста на Стратегията.

Не на последно място, намираме за необходимо към приоритетна област 4 да се прибави отделна точка относно първичната превенция на насилието, основано на пола, а именно „Създаване на национален орган и система за целенасочена промяна на обществените нагласи с цел да се постигне нетолерантност и неприемане на насилието, основано на пола, и домашното насилие в българското общество". На база дългогодишния ни опит в директната работа с пострадали от насилие можем да заявим, че превенцията на насилието започва най-напред от промяна на нагласите към самото насилие и към неговите жертви.

Източник