От А до Я за насилието

Фондация „Асоциация Анимус“ повече от 25 години работи по темата за домашното насилие и насилие основано на пола и чрез тази страница ще даде възможност на всички заинтересовани страни да намерят информация по темата, а именно: към кого да се обърнем, ако сме жертва на насилие;  какво трябва да направим ако сме свидетели на насилие, спешни телефони и много друга полезна информация.

Национална телефонна линия за хора, пострадали от насилие

0800 1 86 76 или 02 981 76 86

Национална Гореща телефонна линия е насочена към жени, мъже и деца и техните близки, които са станали жертви или свидетели на насилие, трафик на хора, трудова експлоатация или друг вид насилие. На линията обаждащите се могат да получат помощ и подкрепа за конкретните случаи на насилие, като и да бъдат насочени към социални услуги в цялата страна.

Всяка сряда от 17:30 до 21:00 ч. на линията се предоставя безплатна юридическа подкрепа, като обаждащите се могат да се информират по-конкретно за необходимите процедури по издаването на заповед за незабавна защита и/или по други юридически въпроси.

Към Националната телефонна линия за пострадали от насилие има разработена кореспондентска програма. На имейл 029817686@animusassociation.org пострадалите от насилие могат да изпращат писма, в които да споделят за ситуацията, в която се намират. По електронен път също може да бъде оказана подкрепа, да се изготви план за собствената безопасност на пострадалото лице и да се предостави нужната според конкретния случай информация.

Национална Гореща телефонна линия за подкрепа и насочване на хора, пострадали от насилие, е 24-часова услуга, управлявана от фондация „Асоциация Анимус“, с безвъзмездната финансова помощ на Министерство на правосъдието.

Домашното насилие е най-разпространената, но и най-прикритата форма  на насилие.

Домашно насилие е и всеки акт на сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, извършено от лице, с което се намирате в родствена връзка, с което/които сте или сте били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права са също форма на домашно насилие.

Когато има деца, за психическо и емоционално насилие се смята и всяко домашно насилие, извършено в присъствие на детето. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята всяко насилие, извършено пред очите му - дори самото то да не е пряк обект на тормоза.

Разпознати и установени са следните форми на насилие:

• Физическо насилие

Умишлено причиняване на физическо страдание и болка, в някои случаи и увреждане. Например удряне, блъскане, ритане, хапане, удари с предмети, нараняване с оръжия, душене, убийство. Физическото насилие е най-разпознаваемата форма на домашно насилие, която може да стане видима и за други хора, ако доведе до физически белези/увреждания. В много случаи другите форми не се разпознават като насилие или се омаловажават.

• Сексуално насилие

Макар че има и своя физически компонент, това е специфична форма на злоупотреба с тежки психологически последици. Включва всяка нежелана форма на сексуални действия и принуждаване към сексуално общуване – включително такива, които не изискват физически контакт – като принудителна голота, принуждаване жертвата да гледа порнографски материали и др. Може да включва и поведения като критикуване или подиграване на жертвата за нейното сексуално поведение/опит, принуждаване на жертвата да участва в групов секс и други нежелани за нея действия, парадиране пред жертвата със странични сексуални афери и изневери.

Сексуалното насилие може да се случи в рамките на брака – факт, който законодателствата по света едва в по-ново време признават на ниво нормативна база. То също така съпътства ситуациите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Макар извършителите на сексуално насилие да подлежат на преследвания по смисъла на наказателния кодекс, това преследване в много случаи не се реализира или не води до присъда заради трудностите около доказването на много форми на сексуално насилие, нежеланието на много жертви да споделят за него поради високата степен на виктимизация и недоверие/обвиняване на жертвите и травмата от преживяното.

• Психическо насилие

Психическото насилие се изразява в причиняване на душевна болка и страдание. Може да се случва по различни начини – обиди, омаловажаване на чувствата и преживяванията на жертвата, унижения, включително пред други хора, отказване на внимание като форма на наказание, обвиняване на жертвата за всички проблеми, крясъци, омаловажаване, обезценяване, заплахи с насилие или че ще бъдат отнети децата на жертвата, или нейната свобода или живот, заплахи със самоубийство като форма на контрол на жертвата.

Не следва ситуации на психически тормоз да се приравняват на ситуации на караници и размяна на по-остри реплики и негативна вербална комуникация, която се наблюдава във всяка двойка, а става дума за системно течащи процеси, при които съществува дисбаланс във властта и контрола. Психическото страдание присъства и съпътства и всяка друга форма на насилие, така че в известна степен може да се приеме като общ знаменател и предпоставка за последиците от насилието. В повече от случаите на домашно насилие се наблюдава в по-голяма степен психическо насилие, отколкото физическо.

• Социално насилие

Обикновено се случва чрез социална изолация, откъсване на жертвата от близки контакти и подкрепяща среда, което не само причинява страдание, но и я оставя много по-уязвима и безпомощна. Включва поведения като разубеждаване на жертвата да се вижда с роднини и приятели, забрана на подобни срещи, проследяване на телефонните или интернет контакти на жертвата, ограничаване на достъпа до кола или други форми на транспорт, проследяване на километража на колата, коментиране пред други хора, че жертвата е психично нестабилна/болна или че всъщност тя е насилник, за да бъдат разколебани да общуват с нея.

• Икономическо насилие

Ограничаване на достъпа до финансови средства и други ресурси, чрез забрана на жертвата да работи или изземване и контролиране на финансите на жертвата (или банкови карти и пр.), вземане на финансови решения от извършителя и без участието на жертвата, пазене на тайни от жертвата относно финансовите въпроси на домакинството.

Последните две форми могат да се причислят и към психическото насилие, тяхната цел е да се постигне висока степен на контрол и ограничаване на свободата на жертвата. Има смисъл обаче те да се разглеждат и като отделни форми, тъй като често остават неразпознати, ако не се придружени от по-непосредствено разпознаваеми форми като физически тормоз.

Kлючът ĸъм пpeвeнция и cъщeвpeмeннo пpeĸpaтявaнe нa насилието и намаляване на случаите нa дoмaшнo нacилиe, e пpeдвиждaнeтo и налагането на цeлecъoбpaзни и eфeĸтивни мepĸи зa зaщитa нa пocтpaдaлитe лица и зacилвaнe интeнзивнocттa нa дъpжaвнaтa пpинyдa, нaлaгaнa c тяx, a имeннo пpeдвиждaнe нa пo-cтpoги мepĸи, yвeличaвaнe бpoя нa видoвeтe мepĸи зa зaщитa и дp. B бългapcĸoтo зaĸoнoдaтeлcтвo мepĸитe зa зaщитa oт дoмaшнo нacилиe, ĸoитo cъдът мoжe дa нaлoжи c издaвaнeтo нa зaпoвeд зa зaщитa, ca изчepпaтeлнo ypeдeни в чл. 5, aл. 1 ЗЗДH, ĸaтo тe ca cлeднитe:

• Зaдължaвaнe нa извъpшитeля дa ce въздъpжa oт извъpшвaнe нa дoмaшнo нacилиe;
• Oтcтpaнявaнe нa извъpшитeля oт cъвмecтнo oбитaвaнoтo ceмeйнo жилищe зa cpoĸa, oпpeдeлeн oт cъдa;
• Зaбpaнa нa извъpшитeля дa пpиближaвa пocтpaдaлoтo лицe жилищeтo, мecтopaбoтaтa и мecтaтa зa coциaлни ĸoнтaĸти и oтдиx нa пocтpaдaлoтo лицe пpи ycлoвия и cpoĸ, oпpeдeлeни oт cъдa;
• Bpeмeннo oпpeдeлянe мecтoживeeнeтo нa дeтeтo пpи пocтpaдaлия poдитeл или пpи poдитeля, ĸoйтo нe e извъpшил нacилиeтo, пpи ycлoвия и cpoĸ, oпpeдeлeни oт cъдa, aĸo тoвa нe пpoтивopeчи нa интepecитe нa дeтeтo;
• Зaдължaвaнe нa извъpшитeля нa нacилиeтo дa пoceщaвa cпeциaлизиpaни пpoгpaми;
• Hacoчвaнe нa пocтpaдaлитe лицa ĸъм пpoгpaми зa възcтaнoвявaнe;
• Глoбa.

Къде мога да намеря подкрепа в случай, че съм жертва на домашно насилие?

Първото и най-важно нещо е да потърсиш помощ и да споделиш за проблема с приятели, колеги, съседи, специалисти. Важно е, защото всяка една жертва на домашно насилие е склонна да намира обяснение и оправдание за поведението на насилника и попада в омагьосан кръг, в който насилието ескалира непрекъснато. Ако се срамуваш да говориш с близки приятели и колеги, можеш да  да говориш със специалисти, които ще ти помогнат и ще гарантират анонимността ти.

Домашното насилие предизвиква болка, страх и объркване. Вината и срамът карат пострадалите да мълчат и да не  правят нищо в своя защита. Все пак  много от тях  намират своя изход, когато потърсят помощ и закрила.

Карта на социалните услуги в страната.